Прокуратурата предаде на съд Бат Сали

Софийската градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу депутата Александър Методиев (известен като Бат Сали – б.р.) за хулиганство и противозаконно пречене на орган на властта – полицаи от автопатрул при Районното управление на МВР в Костенец, да изпълнят задълженията си, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата. На 1 май около 16.10 часа, навлизайки в Костенец, Методиев е извършил тройно изпреварване на забранен за това участък. Действията му са били забелязани от трима полицейски служители, които му подали сигнал да спре. Методиев е видял сигнала, но вместо да спре, е помахал с ръка на полицейските служители и продължил, като дори увеличил скоростта на движение, посочват от прокуратурата. След около 10 минути, на същото място, полицаите спрели за проверка лек автомобил, в който пътували седем души. Служителите на реда поискали от пътуващите в автомобила да представят документите си за самоличност, с оглед извършване на проверка. Един от тях не разполагал с документ за самоличност. Полицейски служител поканил лицето без документ за самоличност до служебния автомобил и започнал да му съставя акт. Спътниците на нарушителя започнали да настояват пред полицаите да не му бъде съставян акт, като един от тях се обадил по мобилния телефон на Александър Методиев и го уведомил за случващото се. Тогава Методиев веднага обърнал посоката си на движение и се насочил обратно към Костенец, към мястото, където полицаите са съставяли акт. Междувременно той се обадил по телефона на Началника на Районното управление в Костенец, като му заявил, че негови подчинени служители са спрели на входа на града микробус с футболисти от футболния отбор на ромите от Самоков и че съставят акт на един от тях. Началникът на районното управление му обяснил, че полицейските служители си вършат работата и го помолил да продължи по пътя си и да не нарушава обществения ред. Малко след това Александър Методиев пристигнал при полицаите и на висок тон започнал да иска обяснение защо съставят актове на „неговите хора“. Извадил картата си на народен представител и започнал да я размахва. Полицаите обяснили на обвиняемия, че е извършено административно нарушение, затова са длъжни да съставят акт, а Методиев наредил на нарушителя да не го подписва. „Размахвайки картата си на народен представител, Александър Методиев на няколко пъти изпускал картата и документите си на земята, след което ги събирал, говорел провлачено и лъхал на алкохол“ е посочено в обвинителния акт. Методиев отправил заплаха към полицейските служители, като им казал, че „ще ги уволни и след три дни ще се видят вече цивилни“. Предстои Софийски градски съд да насрочи разглеждането на делото.

Източник: http://www.novini.bg

Митьо Очите проговори: Винаги излизам с бронежилетка

Той проговори за първи път след стрелбата, заяви, че не знае кой е стрелял по него

 

„Не знам защо ме простреляха и не познавам нападателите си“, заяви пред BTV Димитър Желязков, Митьо Очите, който бешепрострелян в Слънчев бряг преди три месеца.

В първото си интервю след стрелбата, Очите коментира, че не е излязъл на улицата с бронежилетка, защото е знаел какво ще се случи, а защото я носел винаги:

„По принцип я нося“, категоричен е той.

За нападателите си коментира, че не знае кои са, а се озовал на въпросното място, защото имал уговорка с приятели:

„ Разбрахме се с приятели да отидем да хапнем, отидохме към заведението, влязохме и те почнаха да стрелят. Изведнъж стана всичко. Бях с бронежилетка, невъоръжен и никой, който беше с мен, нямаше оръжие. Където говорят – бухалки, пистолети, ножове, нямаше такова нещо“, заяви още Желязков.

На въпрос какво мисли за момчетата, които твърдят, че им праща некролози е че взривяваш коли, Очите е категоричен, че „това са глупости, сами си ги рисуват. Страхуват се пред телевизията. Като стреляха, не се страхуваха“.

Той отрече и версията, която беше тиражирана в медиите, че до стрелбата се е стигнало заради две паркоместа.

 

Източник: vesti.bg

Бриго Аспарухов: Бойко, ако е мъж – да излезе на терена на битката за президент

Няколко имена са посочени за вице на ген. Радев. Ние сме демократична партия и ще решим кой да е. Вицепрезидентът обаче трябва да е политическа фигура и да е известен на хората. Ген. Радев е една много приятна изненада за мен. Това заяви ген. Бриго Аспарухов, член на Изпълнителното бюро на БСП, в ефира на БТВ. Относно думите на Бойко Борисов, че когато двамата с Аспарухов са се конкурирали за кмет на София и след това социалистът е изчезнал от политическата сцена за дълго време, той заяви, че никъде не е ходил. „Ако Борисов изчезне – ще е завинаги, не във физически смисъл, а в политическия. Бойко, предизвиквам те да се кандидатираш за президент, щото не се знае я камилата, я камиларя. Не виждам никакъв шанс за него след 5 години. Бойко, ако е мъж – да излезе на терена на битката за президент“, каза още той. По думите му той се е изненадал от фразата на Калфин, че БСП подаряват победата на ГЕРБ. „Нека с Първанов да се явят и да видят как ще реагира обществото. Раздялата с АБВ не беше много трудна. БСП тръгна да обединява лявото.Ще потърсим една по-широка коалиция за подкрепа на ген. Румен Радев“, обясни още социалистът. Попитан кой ще е кандидатът за президент на ГЕРБ, Аспарухов заяви, че Цецка Цачева е направила опит за летене към поста на президент на 6 септември по време на парада. „Изборът май ще е между Цачева и Йорданка Фандъкова, но аз съм повече за Цачева“, коментира още той.

Източник: http://www.novini.bg

ВИЖТЕ КОНКРЕТНИТЕ УКАЗАНИЯ НА НАТО В ИНФОРМАЦИОННАТА ВОЙНА СРЕЩУ РУСИЯ

НАТО отводит Украине главную роль в дискредитации предвыборной кампании в России

 

Съвременната информационна война не предизвиква нищо друго, освен усмивки. Както се оказа — ролята на «първа цигулка» на информационната война на НАТО срещу Русия е отредена на Министерството на инфромационната политика на Украйна.

Огромно благодаря на неравнодушните наблюдатели на Незалежната, които успяха да открият в мрежата изтеклите програмни документи от латвийския Център за стратегически комуникации на НАТО, които непрекъснато ни изненадват с «дълбочината на мисълта» на западните политически технолози, занимаващи се с подкопаване на конституционния ред на Русия.

Няма как да не завидим на борците на украинския идеологически фронт, имайки предвид огромния обем от вътрешните и външните задачи, които са им поставили западните им приятели.

Четейки указанията на латвийското Стратегическо командване на НАТО относно съвместните «мероприятия, свързани с изборите за органите на държавна власт в Русия и органите на местното самоуправление на 18 септември 2016 година, а също за  президентските избори през 2018 година», е трудно човек да реши, дали да се смее или да плаче…

Указания, превод от английски:

  1. Тиражиране на компрометиращи материали с остра критика към руските политици в рамките на оказване на информационна подкрепа на опозиционните кандидати за изборите на 18 септември 2016 г.

2. Разпространение на информация за кулоарното решение на политическия елит на Русия да се откаже от провеждането на изборите на 18 септември 2016 година, а също президентските избори през 2018 г. заради засилването и разширяването на режима на санкции.

3. Разпространение на информация за потъпкване от страна на руската войска на протестните акции срещу окупационната власт в Крим.

4. Разпространение на лицата на украинците, участващи в строителството на моста в Крим, стадиона «Зенит-Арена» и космодрума «Восточний», информация за използването на административен ресурс по време на предстоящото гласуване на 18 септември 2018 година в полза на «Eдинна Русия».

5. Разпространение на информация за спирането на товарните превози между Полша и Русия през 2017 година заради ожесточаването на руското законодателство в сферата на международните превози, загубите за руския бизнес, напускането на болшинството европейски производители и увеличаване цените на чуждата продукция в Русия.

6. Тиражирането на материали от медиите за споразумението на «Eдинна Русия» с крупните руски компании — спонсори на предизборната кампания на партията на властта за изборите на 18 септември 2016 година — за разпределението на многомилионни държавни поръчки.

7. Разпространение на информация за решението на руското правителство да затвори особените икономически зони, за чието строителство са изхарчени над 150 милиона рубли от държавния бюджет, поради тяхната неефективност.

8. Разпространение на информация, позоваваща се на договори със силови структури в Русия за това, че спешното приемане на законопроекта на Ирина Яровая и Виктор Озеров е обусловено от необходимостта да се проследят антиправителствените настроения сред гражданите на Русия в навечерието на изборите.

9. Събиране на украински активисти за подкрепа на акциите на руската опозиция срещу «пакета Яровая», провалената международна политика на руската власт, повишаване на тарифите на комуналните услуги, задържането на заплатите на работниците в бюджетната сфера, внасянето на поправки в закона за образованието на Русия, отмяната на стипендиите за студентите по време на агитационните мероприятия и срещите с избирателите на депутатите от партия «Eдинна Русия».

10. Съдействие на руската опозиция при провеждането на акции около офисите на «Eдинна Русия» с твърдението, че се плака за участието в митингите в подкрепа на властта, предизборната агитация и мероприятията за дискредитация на опонентите на режима.

11. Организиране на провокации на границата с Република Крим, блокиране на пътищата и електроснабдяването на кримския полуостров.

Съдейки по всичко, съвсем скоро ще се сблъскаме с поредната истерия в украинските СМИ по повод изсмуканите от пръстите «кошмарни разобличения», сплашвания, спретнати на колянце и по поръчка.

Абсурдността на ситуацията е в това, че Западът отново пренебрегва здравия разум в руското общество и сериозно вярва в успешната реализация на своя безумен проект.

Блажени са верующите и тяхно е царството небесно…

 

Източник: bgr.news-front.info

Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон

Спас-Русев

Емблематична фигура е Спас Русев за българския преход, макар че не е излизал много-много в светлината на прожекторите. Не е оглавявал партия, не е заемал държавни постове след 1992 г.

Той е човекът, който успя да мине през всички сладки и печеливши дейности, така внезапно появили се в бившото ни соцотечество след 1990 г. Като се започне от Агенцията за чуждестранна помощ, мине се през приватизацията и търговете с предизвестен край и се стигне до пазаруването на апетитни недвижимости от опарили се у нас чужденци.

Както повечето от „назначените” за милионери в края на ерата на соца у нас, и 36-годишният перничанин Спас Русев през 1990 г. има зад гърба си малко и съвсем не престижни дейности, но голям хъс и готовност да излиза извън рамките на закона, ако това му върши работа. Завършва ВИФ, твърдят запознати с трудовата му биография отпреди промените. Започнал като възпитател в интернат в радомирското с. Гълъбник. Представете си скуката в интерната, дежурствата – дневни и нощни, обстановката в селото и радостите, когато в свободните си дни е отивал в окръжния град. Първата му мечта е да се измъкне от селото и да започне една от най-сладките по онова време трудови дейности – културно-масовик в младежкия дом на близкия Радомир. Това е времето, когато у нас си пробива път непознатото до тогава събитие „дискотека”, а щатните комсомолци са негови първи възторжени организатори. Организатор, и то блестящ, според очевидци е именно Русев. Там той се запознава с комсомолските секретари на големите предприятия в региона.

 

Един от тях е небезизвестният Владимир Грашнов, тогава комсомолец номер едно на Комбинат за тежко машиностроене. Базата на сближаването е една и съща за всички от тези кръгове – стремеж към кариера, алкохол, момичета и драпане към столицата, където силните на деня раздават благинки като жителство, престижна работа и добри житейски условия на фона на общата панелно-дефицитна действителност. А Грашнов е син на комунистически министър и Спас използва това.

 

Бригадирското движение дава на Спас Русев втората възможност да избяга от скуката на провинцията и той я сграбчва. За по-възрастните хора бригадите от 70-те и 80-те години на миналия век са нещо славно, романтично и интересно. Ученици и студенти прекарват по 2 месеца средно на година в помощ на селското стопанство и промишлеността. Дават им символично заплащане, но пък ги хранят, обличат и разхождат безплатно, а и животът на лагер винаги носи привкус на секс и романтика. Освен това, по силата на факта, че е културно-масовик, вероятно Русев е бил и някакъв началник в бригадите. А за началниците работата е съвсем различна – представителни функции, банкети, повечко екстри, за някои и служебни автомобили. Това допада на перничанина и той намира начин да се промъкне в системата, вероятно с рамо, дадено от Гашнов, който е имал влияние в ЦК на Комсомола и Централния бригадирски щаб. Вярно, че Русев започва там като шофьор, но колко различно е да возиш  хора с пари и власт, каквито са най-големите шефове на комсомола по онова време.

 

Шофьорите са като ято…

През онези времена шофьорите на големците, както и барманите, бяха сред най-доверените хора на службите. Те чуваха много, виждаха интересни неща и просто донасяха. Спас Русев едва ли се е разминал с тази практика. И неговата кариера бързо доказва това – след известно време той става  шофьор, но вече не на комсомолски величия, а на Стоян Марков, един от хората по високите етажи на икономическата власт през 80-те години в дирижираната от Тодор Живков страна. На тази позиция той не е могъл да бъде назначен, ако не е одобрен или нает от прословутото УБО – Управление за безопасност и охрана, иначе казано интендантството на соцелита, което се грижи на номенклатурата от висш ранг да не и липсва нищо.

 

Вероятно това ниво – шофьор на министри или членове на ръководството на компартията, щеше да е таванът за разтропания Русев, ако не бе дошла демокрацията. И ако през социалистическо качествата на перничанина, плюс сътрудничеството със службите като шофьор на големци, все пак му гарантираше само  прилично материално положение, подобно на милиони други като него, то пазарната икономика му дава шансове, за които възпитателят от село Гълъбник вероятно дори не е сънувал.

 

С промяната на 10 ноември 1989 г. свършва шофьорският период в живота на напористия перничанин и започва изграждането на политическа и бизнес-кариера. Освободен като обслужващ Стенмарк, както е известен Стоян Марков, Русев става служител в „Софийски музикални седмици” като закупчик и снабдител. В онова време на немотия тази длъжност е направо златна. Да си снабдител тогава означава само едно – достъп до благини, за които други могат само да мечтаят. Така че е било необходимо съвсем малко, за да стане закупчикът любимец на важните хора в дирекцията.

Следващата стъпка на Русев е в Агенцията за чуждестранна помощ, оглавявана тогава от новодемократа Петко Симеонов.

 

Началото на капитализма

Две думи за тази несъществуваща вече институция. Създадена, за да разпределя предоставени от западни държави хуманитарни стоки до обеднелите българи, тази структура бързо се превърна в средство за забогатяване на предприемчиви и готови да нарушават законите мераклии. Схемата е толкова елементарна, че се вижда от всички, пише се за нея, но разбитият апарат на полиция и финансови органи не прави нищо. Пристига тон масло, да речем от Франция. В условията на дефицит и празни магазини, неговата реална стойност е огромна, защото в хората пари все още има, но не могат да си купят нищо. Малка част от маслото се предоставя публично на нуждаещи се, повечето обаче отива в складове и магазини. Поток от горещи инфлационни пари започва да се връща обратно към организаторите на далаверата и ги прави милионери буквално за една нощ. Схемата се повтаря за всички предоставени като помощ храни и промишлени стоки в продължение на няколко години. И ако Петко Симеонов е политическата фигура, която представлява СДС и не може много явно да бърка в меда, то за никому неизвестния бивш закупчик Спас, добрал се до зам.-председателско място на агенцията, това едва ли е било проблем.

 

Скоро Русев регистрира собствена фирма „Артемис”, през която като река минават стоки и пари.

 

Според журналистическо разследване от онова време, фирмата на Спас Русев  поема и парични потоци – обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България. Става дума за солидни чекове – през м. юли 1991 г. например  в тази фирма  влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева). Сега на това му викат конфликт на интереси, но тогава никой не обръща внимание. Русев е наше момче, говорят в СДС и си затварят очите.

 

Полетът към Лондон

За да вършиш обаче това, дори в онези мътни времена, трябва или да си луд, или зад теб да стоят хора, които са заинтересувани да не ти се случи нищо. А Русев съвсем не е луд. Все пак се стига до скандал, опасност от разследване и напускане на АЧП. Но това става при вече създадена икономическа база, осигуряваща на перничанина прекрасно бъдеще. Че той е ценен и перспективен кадър, става ясно от следващата му стъпка – отиването в Лондон. Време е на нашето момче да му се даде простор, да се вкарат неговите доказани вече в България умения и качества в международни схеми.

 

Доста по-късно неговият шеф в АЧП Петко Симеонов ще признае пред медиите:

„Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младият член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИР-ове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал”.

Но това е по-късно в началото на 21 век. Преди да стигне до тук, Спас Русев има още интересни биографични моменти, които са забулени в мъгла. Първият е свързан с издръжката му в Лондон, където учи език и установява контакти с бъдещи бизнес-партньори. Въпреки успешната схема, практикувана от него в АЧП едва ли спечелените пари са били достатъчно, за да му осигурят сносен живот в скъпата столица на Британската империя. Затова някой му урежда стипендия. Липсата на данни кой е благодетелят на перничанина поражда слухове, един от който е свързан с Банка за земеделски кредит, където „по случайност” съпругата на Русев е секретарка на шефа. Тази банка, която изгърмя по Виденово време и се оказа един истински коридор за раздаване на невъзвращаеми кредити, има финансовата възможност не само да даде стипендия, но и кредит на перничанина, както вероятно е и станало.

 

За да стане напълно ясно кои точно са ветровете, които духат в платната на амбициозния бивш шофьор, вероятно трябва да се види и как тръгва след 1990 година неговата политическа кариера. Да си част от СДС през този период означава две възможности: едната, да викаш по митингите и да ругаеш бившите управляващи и другата – да стъпиш на важна позиция в икономиката на страната. За Русев участието в митингите е несериозно. Затова реш И го прави по класически начин – като слува и дава държавно пиано за един от митингите на СДС. Това прави впечатление и скоро Русев се оказва в Агенцията за чуждестранна помощ. И когато Леа Коен, подкрепена от Юлия Берберян го предлагат да стане заместник на Петко Симеонов, никой не възразява.

 

Бизнес под партиен „чадър“

С бягството си към Лондон, след заплахата от разследване на „работата” му в АЧП, Русев доказва и още нещо, освен че над главата му е разпънат чадър от силните тогава хора на деня, на първо място Андрей Луканов, но и фигури от СДС. Това „още нещо” е вероятно задача, да се грижи за „едни пари”, изнасяни от страната. Защо именно той, може да се гадае.

В Лондон Спас Русев е посрещ радушно от Иван Станчов, потомствен дипломат и посланик на България в Англия по това време. Той се заема лично с въвеждането на Русев в бизнес средите. Говори се, че тогава Русев завършва и висше образование, свързано с телекомуникации. Това обаче не може да се открие в негава биографична справка, например, защото такава няма.

Не е без значение и връзката му със Стоян Марков. Фактите са красноречиви: Спас Русев живее в Лондон в близост до друга една одиозна фигура – Иван Тодоров – Доктора. А Доктора по това време вече е част от каналите контрабанда, основно на цигари. Никой не можеше, а и сега не може, да прави контрабанда без покровителство на бивши и настоящи ченгета и партийни централи. Така че ролята на Спас Русев в каналите може да е била достатъчно отговорна, за да го устроят в британската столица. Той най-добре си знае. Факт е също така, че Русев старателно отрича връзките си с Доктора, въпреки скандала със снимката на яхтата в Монако, на която се вижда как криминални фигури беседват, вероятно за бизнес, с действащи политици.

 

В предаването „Тази неделя” Русев признава след време: „Като грешка отчитам, че заведох Иван Тодоров на среща с Бойко Борисов. С него обаче не бяхме чак толкова близки. Почти мога да кажа, че няма човек, когото да не познавам. Доктора обаче не бих го сложил сред приятелите си”. Може би го слага сред бизнес-партньорите…

 

Звездата на бившия шофьор и СДС активист от първите години на демокрацията у нас обаче  изгрява с пълна сила, след като в България идва на власт НДСВ и Симеон Сакскобурготски през 2001 година.  Тогава за първи път Спас Русев излиза под светлините на прожекторите. Ако вярваме на Петко Симеонов, този ход е подготвян дълго време преди на бившето величество да му е идвало на ум, че ще стане премиер на страната, където е царувал, макар и като дете. Плащането на дълговете на Кирил Преславски е възможно обяснение за тези връзки, но то говори и за още нещо – някой е знаел, че Симеон ще стане важна фигура в България и е подготвил хора, които да ускорят процеса. Иначе да платиш дълговете на който и да е, просто няма смисъл. Спас Русев не само че очаква, но и получава срещу това много повече. Вярно, не от Симеон Сакскобурготски, а от държавния бюджет по време на неговото правителство. Медиите през 2001 г. се надпреварват да пишат, че именно Русев помогна да се създаде икономическият и политически кръг около „царя“. Той го свързва с Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Пламен Петров… Самият той се хвали в интервю през същата година, че има безупречна репутация в Лондон, познава се със Симеон, приятел е с Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски от 1989 г. и ги мотивирал да влязат в движението на царя.

 

Участвал и в мотивирането на хора като Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова и други от икономическия екип. Тези изяви не са случайни. Русев влиза в игра, където връзките не са от типа на тези с Доктора, а явни и не може повече да стои зад кулисите. Дошло е време парите, натрупани от сътрудничеството с Иван Тодоров и други незнайни „бизнесмени” като него, да бъдат легализирани и то в страната. И никакви скандали няма да попречат на това – нито „яхтения” през 2002 година, нито този с лобиста Пиерпаоло Черани през 2008.

 

Близо до царя винаги е добре

За годините след 2001 за Спас Русев е писано достатъчно, неговите сделки получават публичност и до днес и едва ли е необходимо да се повтарят известни факти. Важно е да се знае, че интересите му са в две области – телекомуникациите и медиите. Заедно с иранеца Ескандар Малеки, който е бил в близкото обкръжение на покойния шах на Иран и вероятно още управлява негови авоари, Русев стои зад известната, регистрирана у нас компания „Телелинк”. Тази връзка е втората, след контактите с Доктора, която вероятно дава финансово рамо на бизнеса на перничанина. Но и тук, както при първия случай ,няма достатъчно яснота нито откъде, нито на каква основа са тези бизнес отношения, нито защо точно с Русев играе Малеки. Може само да се предполага намеса на задкулистни играчи от типа на хора от бившите служби на България и Иран, но не и това да бъде доказано. Както е обичайно в такива случай, зад реалната българска фирма стоят офшорки  – в случая с „Телелинк” това са „Скотамбър лимитед“ и „Радио и мобилни сълюшънс“. „Радио и мобилни сълюшънс“ пък се води собственост на „Лоджикинвест файнейшъл сървисиз лимитед“ – Великобритания и друга офшорка – „Скотамбър лимитед“.

 

„Лоджикинвест файнейшъл сървисиз лимитед“  бе управлявана от  швейцарците Дейвид Моил и Чарлз Бенет, с което следите на истинските собственици се губят. Това е позволено от закона все още, разбира се.

Има и още една, трета връзка, която ориентира откъде идва бизнесът и парите на Русев и също говори много сама по себе си – близките бизнес отношения с Васил Божков, един от смятаните за най-силни нови икономически играчи на България. За тази връзка се говори и в грамите на американското посолство, публикувани от Уикилийкс:

През 2002 г. НОВЕ продаде мажоритарния дял от Еврофутбол на гръцкия милиардер СОКРАТИС КОКАЛИС, което намали делът на холдинга на 49%. Божков благодари публично на известния бизнесмен СПАС РУСЕВ за помощта му да се сключи сделката. Русев е тясно свързан с НДСВ. Смята се, че като близък приятел и личен съветник на премиера Симеон Сакскобургготски, Русев е създател на икономическия екип на НДСВ, включително участието на Милен Велчев (министър на финансите) и Николай Василев (вицепремиер и министър на транспорта). Казината на НОВЕ включват ЛОНДОН ЛАЗИНО в хотел Радисън в София и РИЛА КАЗИНО в хотел Рила, също в София. Смята се, че Божков контролира хотел Рила чрез ИРЕНА МАРИНОВА (директор и собственик на хотел Риел 99 и член на управителния борд на хотела) и чрез АНТОНИ НАУМОВ (директор на управата на хотела). Маринова има и дялове в БУЛ ИНС (виж ИНТЕРГРУП), заедно с Божков (чрез НОВЕ). 

 

Бизнес в България

Сред успехите на най-известната българска  компания на Русев е сътрудничеството с една от най-големите и най-скъпи държавни фирми – БТК. През март 2004 г., „Телелинк“ отхапа апетитно парче от все още държавната БТК, когато тя бе под надзора на министър Николай Василев. „Телелинк“ сключи договор с телекома за изграждане на метрополитен мрежи, като отнесе конкуренцията от световни имена в този бизнес. Разбира се, поради грижа за националната сигурност, контрактът остава засекретен. Твърди се, че реалната му стойност е 50 млн. евро. Така, въпреки че конкурсът е спечелен уж по прозрачния Закон за обществените поръчки, някой е намерил начин да скрие от обществото клаузите. Още по-съмнителен е фактът, че договорът е подписан и от страна на „Адвент“, въпреки че инвеститорът не е още реален собственик, тъй като сделката за БТК по това време не е била финализирана. Под контракта обаче стои парафът на Уилям Ейлуърд, прокурист на „Адвент“, според изнесена в медиите информация.

 

Ако днес потърсите информация за фирмите, в които фигурира пряко или косвено Спас Русев, ще откриете над 20 такива. Някои вече не съществуват, други продължават да са активни. Интересни са и връзките на Русев през негови фирми с известни лица от политиката и обществения живот у нас. Например с Мартин Георгиев Захариев, собственик и управител на „Медия 555”, където втори управител е Русев. Или връзката на  сина на Спас Русев – Евгени в няколко фирми с Мариус Ангелов Величков, който пък от своя страна е съдружник с Венелина Гочева, сега управител на бившите ВАЦ-овски вестници „Труд” и „24 часа”. Списъкът е дълъг и стига до много известни имена от бизнеса в страната пряко или чрез общи съдружници, което показва, че каквото и да прави у нас лондонският жител, то има широка бизнес и политическа подкрепа от повечето партии. Самият Русев признава това със станалите афоризъм думи: „Мога да се обадя на който и да е политик в България”. А щом може да се обади, значи може и да уговаря сделки, да прави бизнес или да изисква лобистка подкрепа.

 

Последните удари на Спас Русев като собственик и посредник в сделки, като че ли определят бъдещата насока на развитие на приближаващия 60-те години мастит бизнесмен. Според запознати, придобиването на хотел „Хилтън” е посредническа за него сделка, зад която стоят фондове, регистрирани във Великобритания. Вероятно същата схема е била приложена и при покупката на „Радисън” преди повече от година. Управлението обаче на тези хотели остава под контрола на Спас Русев, което означава, че той има някакво влияние или дял във въпросните фондове.  Така че хотелиерството е една от основните дейности, покрай която вървят и други – например хазарт чрез казиното в „Радисън”.

 

Второто направление е производството на ток от слънчеви централи, където вече има направени сериозни инвестиции. Синът на Спас Русев – Евгени, е собственик на централи с обща мощност близо 2 мегавата чрез фирма „Кукорево 2 Солар”, където е управител, но и собственик през фирма „Сънлоджик”, заедно с белгийски гражданин.

 

Медиите са третото направление, в окето лондонският бизнесмен с български поризход инвестира и то сериозно. Последният удар е придобиването на Канал 3, където собственици станаха Мария Опренова и Любомир Минчев, макар че второто име юридически отсъства в купувача „Медийна инвестиционна организация” АД.

 

Интересно е,че това акционерно дружество е създадено очевидно за да купи частната кабеларка – регистрирано е на 11 април 2013 година, месеци преди сделката да стане факт.  Любомир Минчев обаче е отдавнашен съдружник на Спас Русев в основната му компания у нас – „Телелинк”, така че няма съмнения, кой всъщност стои зад  покупката на кабеларката.

 

Това, по стар български обичай, не се казва открито. Така например относно средствата за придобиване, новият собственик Мария Опренова заяви пред частно радио, че „парите са семейни, нейни и на съпруга й“. По неофициална информация става въпрос за 1 млн. лева.

 

Първото, което направиха новите собственици, след като купиха кабеларката, бе промяната на екипа на канала, с което се пое и към промяна на концепцията и вероятно насочеността му. Защо, те си знаят. Но логиката сочи, че става дума за услуга на определени политически сили, които вероятно ще се покажат след време чрез новите назначения или акценти в програмата на кабеларката. Дали ще се развива Канал 3 или просто ще бъде закрит след като си изиграе ролята, тепърва предстои да видим. Вероятно това ще се реши от резултатите на бъдещите избори и имената на играчите в следващия правителствен екип на България.

Догодина Спас Русев става на 60 години. Дали ще продължи активно да участва в икономическия и политически живот на България или ще предпочете да прекарва дните си на спокойствие в Лондон и по европейските курорти, предстои да видим. Но ангажиментите и връзките, които е създал, са голяма отговорност и е трудно да бъдат изоставени или прехвърлени на друг, дори това да е синът му. Не е изключено Русев за първи път да влезе и в политиката у нас при създадената ситуация, в която няма реално партия, доминираща управлението на страната  Но по-вероятно е дарителят, подпомогнал финансово почти всички политически сили като се почне от СДС и се свърши с ГЕРБ, да запази ролята си на човека с парите, който иска срещу финансиране услуги от бъдещите управляващи, независимо от каква формация са. Бъдещето ще покаже.

 

Източник: frognews.bg

ТИМ „продаде“ Bulgaria ON AIR

balgariya-on-er

Официалното съобщение дойде днес от името на новите инвеститори:

Meдийнaтa гpyпa Вulgаrіа ОN АІR вeчe oфициaлнo e чacт oт пyбличнoтo дpyжecтвo „Инвecтop.БГ“.

Tъpгoвcĸият peгиcтъp впиca пpeoбpaзyвaнe чpeз вливaнe нa „Бългapия oн ep“ OOД в „Инвecтop.БГ“ AД, ĸoeтo cтaвa нeгoв yнивepcaлeн пpaвoпpиeмниĸ.

Taĸa нaциoнaлнa тeлeвизия Вulgаrіа ОN АІR, paдиo Вulgаrіа ОN АІR, c пoĸpитиe в 33 гpaдa в Бългapия, cпиcaниятa Вulgаrіа ОN АІR Тhе Іnflіght Маgаzіnе, GО ОN АІR Тhе Тrаvеllеr’ѕ Маgаzіnе и caйтът http://www.bgоnіаr.bg cтaвaт чacт oт „Инвecтop.БГ“ AД.

C вливaнeтo в „Инвecтop.БГ“ AД Вulgаrіа ОN АІR cтaвa пъpвaтa нaциoнaлнa пoлитeмaтичнa тeлeвизия, ĸoятo e чacт oт бългapcĸo пyбличнo дpyжecтвo. Toвa зaтвъpждaвa дoбpaтa peпyтaция нa нeзaвиcимa мeдия, ĸoятo eĸипът нa тeлeвизиятa изгpaждa вceĸи дeн c paбoтaтa cи.

Зa Изпълнитeлeн диpeĸтop нa „Инвecтop.БГ“ AД бeшe избpaнa Bиĸтopия Mитĸoвa.

Oбeдинeнaтa ĸoмпaния, ĸoятo щe ce paзвивa пoд ĸopпopaтивния бpaнд Іnvеѕtоr Меdіа Grоuр, вĸлючвa oщe бизнec тeлeвизиятa Вlооmbеrg ТV Вulgаrіа – пъpвият мeждyнapoдeн бизнec и финaнcoв ĸaнaл, aдaптиpaн ĸъм мecтнaтa ayдитopия. Дигитaлнoтo пopтфoлиo нa гpyпaтa вĸлючвa oщe Вlооmbеrgtv.bg – oнлaйн плaтфopмaтa нa Вlооmbеrg ТV Вulgаrіа, вoдeщия нoвинapcĸи caйт Dnеѕ.bg, oнлaйн инcтитyциятa във финaнcoвитe и иĸoнoмичecĸи нoвини Іnvеѕtоr.bg.

 

Източник: mignews.info

Джамбазки: ЕС е съюз на лицемери и двойни стандарти

Българският евродепутат Ангел Джамбазки настоява за открит дебат в Европейския парламент по темата за свободата на доставката на стоки и търговията. Повод за това е отговор до него от Европейската комисия относно нарушения на разпоредбите за единния европейски пазар от страна на скандинавските държави. Представителят на ВМРО – Българско национално движение описва редица случаи, в които държави-членки създават изкуствени бариери (законови и фактически) пред свободната търговия. Той привежда пример с блокирането на вноса на български вина в скандинавските държави. Оказва се, че Швеция, Финландия, Норвегия и Исландия са наложили държавен монопол върху продажбата на алкохол. Производителите са ограничени в своите предложения в отговор на посочените от всеки монопол спецификации в офертите за закупуване на вина за продажба на дребно в съответната държава. Спецификациите засягат категориите продукти (червени или бели вина, биологични вина, сортове грозде) и най-вече цените. Също така всеки монопол има правомощието да решава произволно кои продукти могат производителите от определена държава на произход да предлагат на пазара. Например българско вино никога не би могло да се конкурира с френско вино, защото българското вино никога няма да бъде считано за толкова добро, колкото е френското вино. Тази политика за закупуване на монополите възпрепятства вноса и конкуренцията, защото производителите са ограничени да предлагат единствено категориите продукти, посочени от монопола, вместо да предлагат цялата си гама от продукти (биологични вина, по-висококачествени бутикови вина, вина от местни сортове грозде и т.н.) Според Ангел Джамбазки това е практика в най-различни сфери и тя е не е патент само на скандинавските държави. Българският представител привежда конкретният пример с вината като илюстрация на двойните стандарти, които прилага и поддържа Европейският съюз. Според него вината е колкото на отделните държави членки, толкова и на европейската комисия, която знае и вижда, но охотно си затваря очите. Ето какъв коментар направи евродепутатът от ВМРО: Позната до втръсване е мантрата, че ЕС се крепи на свободата на движение на стоки, но когато имаме едно системно нарушение на това правило, започваме да се питаме каква точно свободата на стоки има в ЕС. Има стотици, ако не хиляди примери за ограничаване на конкуренцията. ЕК си затваря очите. Ако България си позволи подобна политика, веднага ще започне дебат, проверка и дело срещу нас в съда на Европейския съюз. Това е двоен стандарт и лицемерие. Не може да се търпи повече това отношение и тази политика. Българското правителство трябва да постави ребром въпроса и да настоява за решение. Не може да искат от нас да изпълняваме и преизпълняваме правилата, а другите държави да ги нарушават в наш ущърб. Ясно е, че ЕС се нуждае от пълномащабна реформа. Няма друг начин. В този си вид нито ЕК, нито Европейския парламент, нито ЕС като цяло са ефективни. Имаме една раздута бюрократична машина, която обслужва частни/корпоративни интереси за милиарди и ощетява цели държави, нации и производители. Така повече не може. Ето защо по отношение на политиката на конкуренцията настоявам да започне дебат и да се направят сериозни реформи. Ако някоя държава пречи или уврежда интереса на друга държава или на бранш от друга държава, нека срещу нея да се прилагат реципрочни мерки. Лицемерно е сутринта да ни проповядват за свободен пазар, на обяд да блокират износа на български стоки, а вечерта да ни държат сметка какво се направили като реформи и какво не сме. България далеч не е най-големият грешник в ЕС.

Източник: http://www.novini.bg